Представяме ви Радослав Парушев – един от верните приятели и най-любими автори на Audioknigi.bg
Вижте какво ни разказа той за писането и… слушането на литература.
Чарли, за нас е удоволствие, че се съгласи да си поговорим. Какво си пожелаваш и искаш да ти се случи през новата година, все още сме в самото й начало?
Пожелавам си да имам повече време да пиша, но знам, че няма да ми се сбъдне – затънал съм в битовизъм до шия.
Да се върнем като начало назад в годините – кога и как започна да пишеш?
Започнах да пиша на около 20 годишна възраст, в един тефтер, на ръка. През нощта записвах историите, които вечер спонтанно разказвах на приятелите си по баровете. Реших, че, щом приятелите ми толкова се радват на веселите глупости, е възможно да получа одобрението и на по-широк кръг хора. Така и стана – кръгът се разшири с над 50 човека.
Колко доза талант има в това да си успешен писател и колко – усилена работа? Как е при теб?
Ппреди всичко, без талант нищо не става – което е и драмата на повечето съвременни писатели. Но талантът не е даденост за цял живот. Талантът е нещо, което се дава от Онзи, Който дава всичко на този свят – неравномерно, нерегулярно, когато Той прецени – по Негова Си, мистериозна преценка.
Тънка ли е границата между писането като професия и писането като вдъхновение, призвание и изкуство. Успял ли си да намериш баланса за себе си?
В България няма професионални писатели, тъй като пазарът не позволява физическото оцеляване на професионалните писатели. Така че, да – намерил съм го.
Разкажи повече за началото ти с Audioknigi.bg. Ти си един от най-любимите автори на нашите читатели – как реши да запишеш своя творба на аудио книга?
Реших да се включа от уважение към усилията и добрите идеи на г-жа Дениз Герганова, създателката на проекта.
Какво дават според теб аудио книгите на едно литературно произведение, как го допълва аудио версията.
Аудио книгите са смислен и адекватен начин да „видим“ книгите от още един ъгъл – за който обича литературата. На който не я обича не могат да помогнат – но и той не е изоставен сам и гол в студената безпросветна нощ – за него непрекъснато се снимат телевизионни риалити формати.
Смяташ ли, че с интерпретацията си актьорът „донаписва“ творбата?
Не смятам, че актьорът следва да променя литературното произведение по какъвто и да е начин. Би следвало да се ограничи до ролята си на преносна среда – каквато са и буквите, отпечатани на хартия.
Романът ти „Отвътре“ чете актьорът Петър Мелтев. Как се е справил според теб?
Почти идеално.
Какво беше чувството, когато за пръв път чу книгата си?
Че явно съм имал талант, докато съм я писал.
