Записки по българските въстания

Допълнителна информация

Описание

„Записките“, както е наричано произведението за по-кратко, представляват историко-мемоарно съчинение. В него писателят и революционер Захари Стоянов се концентрира върху борбите за национално освобождение на българите в периода 1870-1876 г. Трите тома, от които са съставени „Записките“, са издадени за пръв път съответно през 1884, 1887 и 1892 г. Захари Стоянов обхваща въстанията и техните основни етапи – подготовка, избухване, ход, поражения, последици. Навлиза в същността на епохата чрез многобройни епизоди и множество лица-участници. В стремежа към историческа мащабност търси вътрешния смисъл на събитията, на поведението и действията на участниците в тях, обхваща дълбоки пластове от народопсихологията и националната характерология. Съчетанието на документална автентичност с белетристично изображение и публицистичен патос става основа за жанровата уникалност на „Записките“. Книгата е едновременно разказ и мемоар, очерк и документ; съдържа пътеписни описания и елементи на автобиография.

Герои на Стоянов за знакови за българската история личности като Тодор Каблешков, Георги Бенковски, Панайот Волов, Никола Обретенов, Кочо Честименски, Баба Тонка и др. Захари Стоянов написва „Записките“ именно за да съхрани в народната памет делото и заслугите на всички революционери и борци за свобода, участващи в българските въстания и станали част от историята.

За автора

Захари Стоянов (Джендо Стоянов Джедев) е роден през 1850 г. в семейството на овчаря Стоян Джедев Далакчиев от село Медвен, Сливенско. Учи в църковното и класното училище в родното си село (1856 – 1862).

Работи като овчар, а по-късно чиракува за шивач. Тогава се включва в Русенския частен революционен комитет на ВРО (1871 – 1872).

Захари Стоянов участва в Старозагорското въстание. Един от ръководителите е на IV-ти Пловдивски революционен окръг по време на Априлското въстание. От самото начало на въстанието става част от хвърковатата чета на Бенковски.

След Освобождението е член на окръжния съд в Търново, секретар на Апелационния съд и съдебен следовател в окръжния съд в Русе, служител в Дирекцията на правосъдието на Източна Румелия.

За пръв път публикува фейлетони в рубриката „Знаеш ли ти кои сме“ (1880) във в. „Независимост“ и статии (1881) във в. „Работник“. Редактира в. „Работник“ (1881), в. „Борба“ (1885), в. „Свобода“ (1887-1889). Активно сътрудничи на вестниците „Независимост“, „Братство“, „Съветник“, „Светлина“, „Южна България“, „Свирка“ и др. Публицистиката на Захари Стоянов, особено в началото, е под силното идейно-емоционално и стилно-езиково влияние на Л. Каравелов, както и на руските революционни демократи В. Г. Белински, Н. Г. Чернишевски, Н. А. Некрасов.

Основната творческа дейност на Захари Стоянов е свързана с мемоарно-биографични произведения. Като мемоарист, биограф и белетрист той се движи в тематичната територия на близкото революционно минало – неговото пресъздаване и преосмислянето му в съотношение със съвременните критерии за национални нравствени ценности. Това определя идейния патос както на „Записки по българските въстания“, така и на „Васил Левски (Дяконът). Черти из живота му“, „Христо Ботйов. Опит за биография“, „Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитър и Стефан Караджата. 1867-1868“.

За актьора

Звезделин Минков е български актьор, имитатор и хуморист. Известен е като един от най-добрите имитатори на Тодор Живков, Георги Парцалев, Григор Вачков, Петър Слабаков, Георги Черкелов, Никола Анастасов, Тодор Колев, Георги Калоянчев, Татяна Лолова и др.

Роден е на 10 ноември 1959 г. в Козлодуй. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на Елка Михайлова. Работил е като конферансие и хуморист в Ансамбъл „Магистрали“ към министерство на транспорта с художествен ръководител Стефан Диомов и солисти Ваня Костова, Росица Ганева и др. Играл е на сцената на Драматичен театър „Д. Димов“ в Кърджали, Врачанският театър, Ямболският Драматичен театър „Невена Коканова“. Бил е конферансие на няколко български цирка. От 2001 г. до момента е актьор на свободна практика, участва в различни представления, шоу спектакли и проекти, като пише и художествена литература.

Член е на Дружеството на ямболските писатели и автор на 3 стихосбирки: Песни за Мария (1998), Усещане за вечност (2001), Земни небеса (2008). Включен е в поетичния сборник на Любомир Левчев SMS поезия (2004).

Автор на 2 сценария за игрални филми: 33 години от живота на един страхливец и Последната изневяра. Има неиздаден роман Животът на един артист.

Автор е и на Малки спомени за големия Парцалев, която можете да откриете в аудио вариант на нашия сайт, както и на Сборник със събрани авторски разкази.