Внукът на Хемингуей

Допълнителна информация

Описание

Сборникът „Внукът на Хемингуей“ пропуска описанията и дългите изречения, за да разкаже същността. Случките са много и разнообразни. Разказват за какво ли не. Всеки разказ ни среща с различни съдби и герои – толкова истински, но и толкова невидими едновременно. Маргиналите са тези, които вълнуват писателя и които той изкарва от сянката на забързания живот.

Понякога е приятно да поспрем, за да се огледаме около себе си. Има много какво да се види…

За автора:

Деян Енев завършва английска гимназия и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“.

Работи като учител, а по-късно и като журналист в различни издания, например вестниците „Новинар“, „Отечествен фронт“, „Сега“, „Монитор“, „Култура“ и др.

Днес Деян Енев е един от най-добрите майстори на съвременния български къс разказ. Зад гърба си има множество издадени сборници: „Четиво за нощен влак“ (1987), „Конско евангелие“ (1992), „Ловец на хора“ (1994), „Клането на петела“ (1997), „Ези-тура“ (2000), „Господи, помилуй“ (2004), „Всички на носа на гемията“ (2005), „Градче на име Мендосино“ (2009), „7 коледни разказа“ (2009), „Народ от исихасти“ (2010), „Българчето от Аляска. Софийски разкази“ (2011), „Внукът на Хемингуей“ (2013) и др.

Носител е на най-разнообразни награди за своите произведения, сред които награда от конкурса „Южна пролет“, Националната награда за българска художествена литература „Хр. Г. Данов“, Годишната литературна награда на СБП, наградата за нова българска литература „Хеликон“ и др.

Неговите разкази са преведени на английски, немски, норвежки. Българската писателка Капка Касабова превежда на английски негов сборник, излязъл под заглавието „Цирк България“.

За актьора:

Ицко Финци завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1955 г. заедно с прочутите български актьори Григор Вачков, Татяна Лолова, Никола Анастасов, Досю Досев, Емилия Радева, Хиндо Касимов, Юрий Яковлев.

Играе в Драматичния театър в Димитровград, както и в Бургас. От 1960 до 1966 г. е в трупата на Сатиричния театър в София. След това играе в Театър „София“, Младежкия театър, Малък градски театър „Зад Канала“. Работи с режисьори като Леон Даниел, Вили Цанков, Юлия Огнянова, Методи Андонов, Бено Бесон, Васил Луканов.

Освен в театъра, Ицко Финци има редица запомнящи се роли и в киното – участва в култовите български филми „Сиромашко лято“ (1973), „Преброяване на дивите зайци“ (1973), „Баща ми бояджията“ (1974), „Вилна зона“ (1975), „Щурец в ухото“ (1976), „Господин за един ден“ (1983), „Патилата на Спас и Нели“ (1987), „Закъсняло пълнолуние“ (1996), „Пансион за кучета“ (2000), „Откраднати очи“ (2004), „Пазачът на мъртвите“ (2006), „Летете с Росинант“ (2007), „Миграцията на паламуда“ (2011) и много други.

Носител е на наградата „Аскеер“ за цялостно творчество през 1991 г., както и на други награди от различни български и международни фестивали. През 2004 г. получава орден „Стара планина“ – първа степен.

Ицко Финци е и прекрасен музикант и свири на цигулка, пиано и акордеон.