Когато бях армейски генерал

Допълнителна информация

Описание

Тук си признавам: армейски генерал не съм бил. В казармената йерархия тръгнах като школник и се издигнах до “фазан”. Във войнишката си раница изобщо не носех маршалски жезъл, а само чифт бельо за смяна. Също и голямата досада, че ми губят времето в една безсмислена, дълга и смешна (понякога страшна) игра на войници. Бих нарекъл тази книга “В търсене на изгубеното време”, ако нямаше вече такова заглавие от много по-голям писател. Изгубено време, защото против волята си бях принуден да профукам в униформа две години и три месеца от моя живот, който, както изглежда, ще е единствен – друг засега не се предвижда. Две години и три месеца, отишли на вятъра в социалистическата казарма – кой ще ми ги върне? Няма реституция за насилствено отнетите под пагон години.

Една от най-важните промени в живота ни, наред със свободата да пишем, каквото искаме и възможността да пътуваме, където поискаме, е отпадането на задължителната казарма. А днес все по-често се чуват гласове за връщането й. Освен политиците, “професионални патриоти”, и млади хора – момчета, пък и момичета, пишат по форумите, че искат задължителна военна служба. На такива бих казал задължително да прочетат книгата за добрия войник Швейк, моя най-верен боен другар в казармата и в живота.

А четенето на “Когато бях армейски генерал” не е задължително. Ама може да е полезно, особено за онези, които не са марширували под знамето на социализма, но искат да научат за това.

Михаил Вешим

Книгата е илюстрирана от художника Дамян Дамянов. Стилистиката на илюстрациите е близка до тази на илюстрациите в оригиналното чешко издание на „Приключенията на добрия войник Швейк“ – в почит на големия художник Йозеф Лада. Графичните стилизирани рисунки са допълнени от изрезки от вестници, които обрисуват още по-плътно епохата, описана от Вешим.

За автора:

Михаил Вешим е псевдоним на българския писател и сценарист Михаил Георгиев Мишев. Син е на известния писател Георги Мишев. Вешим завършва специалност журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Работи във вестник „Стършел”. През 2003 г. той става негов главен редактор. Автор е на много разкази и фейлетони, както и на книгите „Австрийците идват“, „И преди, и сега“ (роман-епопея), „Бай Ганьо се завръща 101 години по-късно“ (в съавторство с Кръстьо Кръстев и Йордан Попов), „Тримата мискетари“, „Писма от Нашингтон“, „Елате в страната на Арда“, „Край на цитата“, „Английският съсед“, „Смях в залата“, „Стари хипари“, „Нашингтон“. Забележително е, че през 2002 г. негови разкази са включени в „Антология на световния хумор”, публикувана във Виетнам, наред с разкази на Марк Твен и Уди Алън. През 2008 г. Михаил Вешим печели наградата „Райко Алексиев” за цялостно хумористично творчество заедно с Васил Сотиров. През 2009 г. е член на журито на наградата „Хеликон”. Романът му „Английският съсед“ е номиниран за литературната награда на Европейския парламент.

За актьора

Актьорът Никола Стефанов завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1978 г. в класа на проф. Надежда Сейкова. От 1979 до 1995 г. е актьор в Младежкия театър, където играе в редица пиеси от богатия репертоар на театъра, включващ пиеси както за възрастни, така и за деца. Забележителен е като Алън в „Еквус“, Моцарт в „Амадеус“, Валтер в „Упражнение за пет пръста“, пиеси на английския драматург Питър Шафър. Играе още Гари в „Шум зад кулисите“ на Майкъл Фрейн, Протей в „Двамата веронци“ и Бирон в „Напразни усилия на любовта“ от Шекспир, Стриндберг в „Нощта на трибадите“ на Пер Енквист, Пинокио в „Пинокио“ на Карло Колоди, Маугли в „Законът на джунглата“ по Киплинг, Белият заек в „Алиса в страната на чудесата“ на Луис Карол и много други.

Никола Стефанов играе и в редица телевизионни театрални постановки на БНТ. Прави множество телевизионни и филмови дублажи. От 1995 г. живее и работи в САЩ, а отскоро се завърна отново в България.