Антихрист

Допълнителна информация

Описание

Еньо преминава през състояния на борба – и със света, и със себе си, като по този начин разкрива цялата многопластовост на образа си и вътрешното чувство на неудовлетвореност, което иска да преодолее.

„Антихрист” си заслужава заради пътя, който извървява Еньо. От объркан юноша, през негодуващия срещу светския и духовния ред монах Теофил, през невярващия Еньо, а след това и през загубилия свободата и физическата си красота „еретик”, той се превръща в свободен човек, в който има решителност, действие и воля“, казва политологът Димитър Аврамов за романа.

„Приемам „Антихрист” като история за разпада на индивидуалната перспектива на един объркан човек, който не може да намери здрава пресечна точка между духовното и светското, на която да стъпи. Приемам „Антихрист” и като една история за разпада на Втората българска държава, история за закономерното изчезване на едно средновековно общество, в което, както разказва Еньо, лидерите се интересуват от личното спасение вместо от общата перспектива, и в което нещата, които крепят българите заедно, са изчезнали“, допълва той.

За автора:

Емилиян Станев (псевд. на Никола Стоянов Станев) е роден на 28.02.1907 г. в гр. Търново. Завършва гимназия във Враца, учи живопис в София, след което записва финанси и кредит в Свободния университет в София. Завежда отдел „Белетристика“ във в. „Литературен фронт“ (1950-1955). Започва да публикува през 1931. Сътрудничи на сп. „Съдба“, „Завети“, „Златорог“, „Изкуство и критика“, „Венец“, „Българска реч“ и др. Пише анималистични разкази, социална и нравствено-философска проза, исторически романи и повести. Измежду най-значимите му книги са „Примамливи блясъци“ (1938), „Вълчи нощи“ (1943), „Делници и празници“ (1945), „Дива птица“ (1946), „В тиха вечер“ (1948), „Крадецът на праскови“ (1948), „Иван Кондарев“ (1958-1964), „Легенда за Сибин, преславският княз“ (1968), „Антихрист“ (1970), „Търновската царица“ (1974) и др. Автор е на книги за деца и юноши: „През гори и води“ (1943), „Лакомото мече“ (1944), „Повест за една гора“ (1948), „Когато скрежът се топи“ (1950), „Чернишка“ (1950) и др. Умира на 15.03.1979 г. в София.

За актьора:

Петър Мелтев е роден на 25.08.1981 г. Познат е на българската театрална публика с изявите си в независимия театрален сектор. Не е привлечен от конвенционалната сцена и театър и предпочита да работи в сферата на независимите и некомерсиални театрални проекти.

Като ученик Мелтев е част от студията на Бончо Урумов. През 2000 г. е приет специалност актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Снежина Танковска и се дипломира през 2004 г. За кратко е бил водещ на предаването „Другата България“. През 2007 г. се присъединява към новосъздадената Организация за съвременно алтернативно изкуство и култура „36 маймуни“ и техния първи проект за пърформанс-четения на пиеси „ProText”.

Петър Мелтев е и един от създателите на първата група за импровизационен театър „ХаХаИмпроТеатър“ заедно с Тони Карабашев, Ивайло Рогозинов и Леонид Йовчев. Участва в проектите „69” от Игор Бауерзима („ProText 1”), „Машината на Тюринг“ от psychobaiko и Младен Алексиев („ProText: Произведено в България”) , „Мъртвата Дагмар или малката кибритопродавачка“ от ghostdog, „Праехидно“ от Здрава Каменова и Гергана Димитрова, „Оранжерията“ – мултимедиен спектакъл на Цветелина Стоянова-ЦВЪ, „Времето на кварките“ – интерактивна театрална инсталация на тема квантова физика – идея и режисура Гергана Димитрова („ProText 5”), „Очите на другите“ от Иван Димитров и др.