Приятели, честит Ден на влюбените! Обичайте и бъдете обичани – радвайте се на любовта и на емоциите и се вдъхновявайте от малките жестове и мигове.

По случай Свети Валентин подбрахме за вас едни от любимите ни български любовни стихотворения – споделяме ги с вас, за да бъде денят ви поетичен, усмихнат и топъл.

Освен това за празника ви предлагаме специални изненади – подаряваме ви аудио стихотворението „Сгрешено четене“ на Георги Господинов (прочетено от Стоян Алексиев) и разказа „Писмо до Камелия“ на Деян Енев (прочетен от големия Ицко Финци), а нашата компилация „Любовна лирика“ можете да намерите на специална намалена цена.

ОБИЧ ЗА ОБИЧ

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща 
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх…
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.

Евтим Евтимов

 

ЛЮБОВ НЕОБЯСНИМА

Любов необяснима, любов невероятна,

не пухкава и зрима, не топла и приятна,

не лека и минутна,от щастие обзета

край печката уютна до плюшени пердета.

 

Любов необяснима, рискована и тайна,

любов необяснима, до болка всеодайна,

без никакви облаги, и ордени, и сметки,

изгаряна на клада, затваряна в решетки.

 

Любов необяснима, без думи и без звуци,

с разтворени зеници и стиснати юмруци,

от много любови единствено възможна,

за да останем хора в епохата тревожна.

 

Любов необяснима, най-истинска и свята,

прониквай във главите, навлизай във сърцата,

когато те обстрелват със бомби и куршуми,

когато те замерват със камъни и думи.

 

Любов необяснима и винаги нелесна,

понякога горчива, но непременно честна,

убият ли те днеска, ти утре ще възкръснеш

във чистите сърца на децата ни невръстни.

 

Любов необяснима, любов необяснима,

във всяка светла пролет, във всяка стращна зима,

ах, трябва да те има, да, трябва да те има,

любов необяснима, любов необяснима.

Недялко Йорданов

 

КОЛКО СИ ХУБАВА!…

На М.К.

Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава!

 

Колко са хубави ръцете ти.

И нозете ти колко са хубави.

И очите ти колко са хубави.

И косите ти колко са хубави

 

Не се измъчвай повече – обичай ме!

Не се щади – обичай ме!

Обичай ме

със истинската сила на ръцете си,

нозете си, очите си – със цялото

изящество на техните движения.

Повярвай ми завинаги – и никога

ти няма да си глупава – обичай ме!

И да си зла – обичай ме!

Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,

особено по стълбите си хубава.

Със дрехи и без дрехи, непрекъснато

си хубава… Най-хубава си в стаята.

Във тъмното, когато си със гребена.

И гребенът потъва във косите ти.

Косите ти са пълни с електричество –

докосна ли ги, ще засветя в тъмното.

Наистина си хубава – повярвай ми.

И се старай до края да си хубава.

Не толкова за мене, а за себе си,

дърветата, прозорците и хората.

Не разрушавай бързо красотата си

с ревниви подозрения – прощавай ми

внезапните пропадания някъде –

не прекалявай, моля те, с цигарите.

Не ме изгубвай никога – откривай ме,

изпълвай ме с детинско изумление.

Отново да се уверя в ръцете ти,

в нозете ти, в очите ти… Обичай ме!

Как искам да те задържа завинаги.

Да те обичам винаги –

завинаги.

И колко ми е невъзможно… Колко си

ти пясъчна… И моля те, не казвай ми,

че искаш да ме задържиш завинаги,

да ме обичаш винаги,

завинаги.

 

Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава!

 

Колко са хубави ръцете ти.

И нозете ти колко са хубави.

И очите ти колко са хубави.

И косите ти колко са хубави.

 

Колко си хубава!

Господи,

колко си истинска.

Хтисто Фотев

 

СЪЗДАДОХ ТЕ ОТ ОБИЧ И МЪГЛА…

Създадох те от обич и мъгла.

Невидим образ на мираж най-видим.

Ела! Строши съня ми и ела!

Жадувам двама с тебе да отидем

далече – в оня, приказния свят,

желан от памтивека от душите –

единствен рай след дългия ни ад.

Любов се казва той.

          И в него скрити

Адам и Ева, в дъното му там,

ездата на живота вечно гонят

и от галопа им свещен без свян

една след друга куп зведи се ронят.

Мечта ли си? Душа ли или плът?

Не зная. Ала знам, че кон с копита

от лудо натърпение за път

готов е да побегне и през смърт,

орисан да я смъкне от звездите.

Дамян Дамянов

 

ОБАДИ СЕ, ЛЮБОВ!

Позвъни, обади се, Любов!

Ти, която да си, намери ме!

Аз те чаках с години, готов

да запиша и номер, и име!

Ти мълча. Със години и с дни.

Ти не звънна, дори и погрешка.

Иззвъняха се сума жени –

ни една между тях ти не беше.

И напразно с писалка и лист

все те чаках… Ни глас, нито ласка.

Що цигари изпепелих

и на листа що глупост надрасках.

Пак съм сам… Обади се, Любов!

Вън вали. И април е тъй хладен.

Телефона поглеждам (в дълбок

сън заспал). А край него – кълбо

жици, жици… Контактът – изваден…

Дамян Дамянов

 

ЛЮБОВЕН РЕБУС

На някакъв обветрен кръстопът 
на случайности и вероятности 
един мъж с глас от вечерна светлина 
ме покани вътре в тайната.

Без никаква мотивировка, 
сама от себе си учудена, 
сама пред себе си изпречена, 
се спрях на прага.

И така останахме 
завинаги в необяснимото 
като две сенки на пазители 
пред входа на желанието.

Сега аз мога да надзърна 
до дъното на нощите, 
защото вече не са мои.

Любовта е стремеж 
да се изпита болката докрай 
на едно проглеждане.
И разгатвайки се, 
тя самата се убива 
с отворени очи.

Спасих ли я, се питам, 
като я обрекох 
на слепота?

Блага Димитрова

 

ИСКРЕНО СТИХОТВОРЕНИЕ

Какво да правя? Любовта е птица.
Отлитна. Тя не се държи в ръце.
Но аз не ти се сърдя никак, никак.
Аз знам, че любовта е свобода.
Лъжата в чуствата не е за мене.
Не ме обикна. – Нека вятър вей
и отнесе далеч дъха на нощи,
в които съм вървял щастлив до теб!

Обичам любовта като живота си.
Но тя не може да търпи насилие.
Любов и свобода са неразделни
приятелки – и аз не ти се сърдя.

Аз пиша стихове за свободата,
аз се сражавам, работя за нея
и никога не ще я отрека,
дори когато против мен самия
обръщам острието й блестящо…

Тъгувам, но прославям любовта,
тъгувам, но прославям свободата.

Какво да правя? Любовта е птица.
Отлитна. Тя не се държи в ръце.

Но аз не ти се сърдя никак, никак,
аз искам да я гледам как лети,
свободно как кръжи и пей над мене,
в небето, дявол взел го, да, в небето
тъй синьо, като твоите очи.

Божидар Божилов

 

ЛЮБОВ

Къде си ти? Не свети в твойта стая,
но зная, че си тук, че си сама.
Завърнах се. За първи път разкаян.
За първи път оставам у дома.
Не е ли вече късно да остана?
Имъчих те. До смърт те изтерзах.
Какво ти връщам? Нежност разпиляна.
Уста с горчиви бръчки покрай тях.
Какво ти нося? Две ръце, с които
да те докосна ме е срам дори.
Къде си ти? Вдигни лице сърдито.
Възмездие поискай. Удари.
Вратата черна покажи ми с тази
немилвана ръка като платно.
В лицето ми извикай, че ме мразиш
или дори че ти е все едно.
Заслужил съм очите ти студени.
Заслужил съм ги с хиляди вини.
Ти ставаш. Приближаваш се до мене.
Невидима, ти казваш: „Остани!“

Веселин Ханчев

 

ЛЮБОВ

Всяка нощ

да сънуваш жената

до която лежиш.

Георги Господинов

 

FacebookTwitterMore...